Рогозенското съкровище
Една от бележитите дати в българската археология е 6 януари 1986 г. Тогава пред смаяните погледи на археолозите от врачанския музей доц. д-р Богдан Николов, Спас Машов и Пламен Иванов се разкриват сто великолепни съда от тракийския сервиз, открити край Рогозен. Първите 65 съда всъщност са намерени от Иван Димитров и съпругата му Надка Савова още в началото на юни 1985 г. Възрастните хора ми разказаха историята си през есента на 2005 година, когато бай Иван беше още жив. Двамата започнали да копаят канал в зелевата си градина. Иван обръщал с права лопата на дълбочина около 40 сантиметра, а жена му разривала след него. Кирката ударила в метал, мъжът си помогнал с ръце и извадил пробита чиния. Нямал никаква представа, че това е фиала изработена преди 26 века. Забучил антиката на дървен кол от оградата. След малко попаднал на още една. При следващите копки лопатата все запъвала в нещо много твърдо. Надка донесла голям нож и с него започнали да ровят. Извадили още 63 съда. С четири цинкови кофи ги занесли до чешмата в двора си. Накиснали ги в коритото и чак на другия ден успели да ги измият от спечената кал. Тогава не знаели, че трябва да ги почистят със сода, за да блеснат. Научили това много по-късно от археолозите. Надка поставила красивия сервиз на карирана покривка върху разтегателна маса. Там уникатите останали до събора на селото - 17 юни. Заради гостите ги прибрали в три кашона от гумени цървули и обувки и в една касетка за буркани. Скрили ги под леглото. Хич не знаели какви са тези чудати чинии, канички и чаши. Предполагали, че може да са от местната църква, която била разбита и ограбена наскоро. Есента кметът Борислав Драмкин отишъл при трактористите на полето, за да види как върви сеитбата. Един от механизаторите разказвал, че иманяри намерили нещо много старо и скъпо в съседна местност. "В тоя район няма ценности, това са само слухове", отрязал компетентно кметът. "Няма, ама има" - не се стърпял бай Иван. И се похвалил, че е намерил много интересни грънци. На следващата година Борислав Драмкин пътувал за София и във влака случайно се срещнал със съученика си Богдан Николов. Разказал на археолога, че човек от селото е открил старинни гърнета. "Непременно трябва да ги видим", поръчал Николов. След няколко дни кметът отишъл при механизаторите, които правели ремонт на инвентара и рекъл на бай Иван: "Ела да ми кажеш какво имаш". "Сега не мога, три дена съм овчар" - отбил мераците му трактористът. "Тогава ще бъде след Нова година" - примирил се кметът. След празника го посрещнал в кабинета си с особени почести. Поканил го на стола си и даже му разрешил да пуши. "Като му разказах, той реши да види вехтия сервиз. Заключи канцеларията и поръча, който го търси, да почака. Отидохме вкъщи. Надка беше на работа. Взех два кашона и му ги лупнах. Той отскочи и взе да вика: "Леле мале, как не са те пребили иманярите." Попита има ли още и аз му извадих другите две кутии. Понесохме ги през селото, хората ни срещат и питат какво е това, а той ги мъмри, че не е тяхна работа. От кабинета си се обади на Тинка Павлова, която тогава беше директор на музея във Враца. Помоли я да изпрати Богдан Николов спешно в Рогозен. Той дойде на другия ден и само дето не припадна. "Знаете ли какво е това бе, хора? Имате ли представа какво сте намерили?", занареждал най-именитият по това време археолог във Врачанския край, след като се поопомнил. По-късно покойният вече Богдан Николов ще напише първата научна публикация за Рогозенското съкровище. Но тогава светкавично събрал екипа си. Било люта зима. Земята, вкочанена от студ, а той и помагачите му изорали с инструментите си цялата градина. Нямали време дори да се нахранят. Замезвали със зелките, струпани в единия край на бахчата. Бай Иван ги разгрявал с вино. Носил им го в кофа. Археолозите намерили втората част от 100 съда на Рогозенското съкровище съвсем близо до първата. Сребърните фиали, чаши и кани, някои от които позлатени, били подредени едни в други. Образували могилка, която приличала на голяма гъба. И този "сервиз" бил плитко заровен, а съдовете имали плътна кафяво-зеленикава кора от калта, която ги завивала повече от две хилядолетия. След 2 г. англичани отишли в Рогозен да правят филм. Заровили пластмасови дубликати и накарали Надка и Иван да ги вадят. По време на снимките не друг, а пак Иван намерил дръжчица от един съд. Предал я на музея. За откриването на съкровището семейството получило 20 000 лева. Сега градината, в която е намерено съкровището, е запустяла. Няма кой да я работи. А единственият спомен от него в скромната къща на улица "Вълко Берекетски" в село Рогозен е четирикрилният гардероб. Купили го веднага щом взели парите, признаха те. Пет години посрещали журналисти и историци, хранели ги, поили ги. "Не можех да си върша работата - от полето ме вземаха", спомня си мъжът. И левчетата се изпарили. Двамата с леля Надка не отишли нито на курорт, нито на екскурзия. Излъгали ги, че ще пътуват навсякъде по света, където се правят изложби на съкровището. "Първата експозиция беше в Съветския съюз, втората в Англия. Но ние така и не мръднахме от Рогозен", разкриха старците. Навремето Министерството на културата се отчело със 100 000 лева на местното читалище "Просвета", заради съкровището. Бай Иван занесъл за музейната сбирка постерите, които му дарил британски телевизионен екип. За него не останали дори снимки от богатството, ако не се брои един календар. "Картинките" от него леля Надка ползвала вместо щори на един прозорец, като ги е залепила върху вестници. Чак преди десет години бай Иван и леля Надка решиха да разкрият тайната, която са пазили толкова дълго. Предупредили ги, че могат много да загазят, ако признаят истината. Находката от Рогозен е едно от най-значимите антични съкровища открити в Югоизточна Европа. То се състой от 165 съда, изработени от сребро с висока проба и има общо тегло 20 кг. Сега то се намира в музея на Враца и се съхранява в зала, която е оборудвана с модерни витрини и надеждна охрана. Участвало във всички значими международни изложби на тракийското изкуство, включително и в Лувара. Във връзка с годишнината от откриването на съкровището стартира медийна кампания за неговото популяризиране. Тя ще приключи през месец октомври с провеждането на международна научна конференция..
