Варненският халколитен некропол
Варненският халколитен некропол е открит през 1972 г. в района на Варненското езеро и е датиран в края на V – началото на IV хил. пр. Хр. Смята се, че находките от т.нар. – „Варненското злато“ представляват най-старото технологично обработено злато в Европа и света, причислявано към т. нар. Култура Варна (4400 – 4100 г. пр. Хр.). Археологическият обект е един от най-забележителните и значими паметници за праисторията на Балканите и Европа.
Обектът е открит случайно при прокопаване на канал в близост до Варненското пристанище на площ от около 7500 m² са разкрити 294 (от над 1000 общо) гроба от халколита (енеолита), някои от които се оказват от изключително значение за Българската археология. Некрополът е археологически проучван от българския археолог Иван Иванов в продължение на 15 години. Сред многото гробове се отличават няколко с изобилие от златни предмети. Този факт кара много български учени да изкажат предположението, че в Халколита, когато е налице усвояване на металообработването, на Балканите вече се появяват наченки на държавно образувание и поява царската институция – близо хилядолетие преди появата на по-късните Древнотракийски владения на Балканите.
Погребенията със златни находки са два вида – в единия присъстват човешки останки (скелет), а а другите са кенотафи – символични погребения. Скелетите са в изпънато положение (принадлежащи предимно на мъжки индивиди), или в поза „хокер“ свити на една страна скелети, при които коленете се опират в лактите. Третият вид, без тленни останки, са „кенотафи“ или „символични погребения“. По количеството на намерените предмети и украшения, гробовете също могат да се разделят на три вида – от изключително богати, до такива съдържащи едва няколко дребни предмета положени около скелета. Откритите златни предмети са над 3000 на брой, а общото им тегло надвишава 6 kg. Другаде не е известна подобна концентрация на златни артефакти от V хилядолетие пр. Хр.
