Свещарска гробница
Свещарската гробница се намира в Североизточна България, област Разград, Община Исперих, на 2,5 км югозападно от село Свещари на турски: Мумджилар, на 42 км североизточно от Разград. Тя е обект от списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО и е сред Стоте национални туристически обекта..
Разкрита е през 1982 г. при разкопаването на високата Гинина могила край селото. Представлява тракийско-елинистична гробница от първата половина на III в. пр.н.е. Това е царска гробница, в която вероятно е погребан гетският владетел Дромихет. Изградена е от гладко обработени каменни блокове от мек варовик.
Свещарската гробница се състои от коридор и три квадратни камери: преддверие, странично помещение и гробна камера, покрити с полуцилиндричен свод. Входът е украсен с колони с йонийски капители, а над тях лежи плоча с релефен фриз от стилизирани волски глави, розетки и гирлянди. Стените на гробната камера са оформени като колонада с колони, долепени до стената. Блоковете под свода се поддържат и от 10 кариатиди (женски фигури). Те са застанали с вдигнати ръце и са високи по 1,20 м. Облечени са в дълги, ситно надиплени дрехи без ръкави, препасани под гърдите с коланче. Краят на дрехите е силно подгънат и оформен като обърната чашка на цвете. Къдравите им коси се спускат надолу по раменете, а на главите си имат своеобразна кошница, наречена калатос. Косите, лицата и дрехите са били оцветени, запазена е тъмнокафява боя по тях. По статуите на кариатидите и по нарисуваната в люнета под свода сцена се разбира, че нито скулпторите, нито художниците са успели да завършат работата си. Тези детайли показват, че владетелят, за когото е била предназначена гробницата, е починал внезапно. Ръцете на някои от кариаридите са издялани грубо, а рисунката е очертана само с черна креда.
Встрани от входа на помещението вероятно са били поставени дарове и жертвоприношения. Всичко, направено от скъпи метали, е разграбено още в древността. За богатствата, затворени в гробницата, говорят откритите кости на пет коня, посечени тук, за да придружават господаря си в отвъдния живот. В гробната камера са открити две каменни легла, човешки кости и гробни дарове. До едно от леглата е изправена скулптурна фасада на умален храм. Всичко това показва, че е предстояло обожествяване (хероизация) на покойника – владетел. Ритуалът по обожествяването е представен горе на полукръглата стена под свода на гробната камера. Тук владетелят е на кон, следван от двама оръженосци, а срещу него е богинята, която му подава златен венец, следвана от четири жени с различни дарове в ръцете. В погребението е открита и латенски тип келтска фибула, въпреки че всички останали елементи на погребалния обред са характерни за Тракия – стъпаловидната гробна яма, трупоизгарянето, погребаното по характерния за гетите обичай лежащо върху камък куче с отрязана глава.
