Доуди Смит (на английски: Dodie Smith) е английска писателка, авторка на бестселъри в жанровете детска литература, любовен роман и мемоари, сред най-успешните драматурзи на своето поколение. Писала е и под псевдонимите Ч. Л. Антъни (C. L. Anthony) и Чарлз Хенри Пърси (Charles Henry Percy) в началото на творчеството си.

Ран Босилек (псевд. на Генчо Станчев Негенцов) (Габрово, 26.09.1886 – София, 8.10.1958). Израснал в бедно многодетно семейство, Ран Босилек се запознава с устното народно творчество от дете чрез приказки, разказвани от майка му. Завършва Априловската гимназия в Габрово (1904), после учителства там (1904–1908). Следва славянска филология и право в Софийския университет (1908–1910), завършва право с докторат в Брюксел (1916). Известно време работи като адвокат, но интересът му към литературата надделява.

Дебелянов, Димчо (Динчо) Вельов (Копривщица, 28.03.1887 – Демирхисар, дн. Сидирокастро (Валовища), Гърция, 2.10.1916). През 1896 баща му умира и семейството се премества в Пловдив при по-големия син Иван, който работи като пощенски чиновник. През 1899 той е назначен за началник на пощата в Ихтиман и цялото семейство се преселва там.

Случило се веднъж едно нещо, което са нивга не било случвало дотогава, и ако да се не било случвало, то и нямало да се разказва. Това нещо станало в онова време, когато мечките били с опашките си и когато вълкът бил куче; времето, в което ковели бълхите с петали от по 999 килограма на всеки крак и петите им пак оставали боси.

В началното училище се организира курс за баскетболисти. Амбициозен треньор избира момченца с фанатичен блясък в очите, готови да изпълняват и най-абсурдните му команди. С изобретателност, хитрост и помощта на единия от родителите, те успяват да си направят баскетболно игрище. Войната е спечелена и победителите организират свой баскетболен турнир…..искате на научите повече? Прочетете тук.

Иван Минчов Вазов (9 юли 1850–22 септември 1921 година) е български поет, писател и драматург, наричан често „патриарх на българската литература“. Творчеството на Вазов е отражение на две исторически епохи – Възраждането и следосвобожденска България.